Монохромната живопис, т.е. гризай, е монохромен чертеж, като черно-бял или кафяво-бял. Този тип живопис е бил много разпространен през Средновековието в статива.
Грисай е специален вид живопис. Изпълнението му се извършва в тонални едноцветни градации. По този начин е удобно да се рисуват барелефи, всякакви архитектурни или скулптурни елементи. При техниката гризайл се взема предвид само тона на изобразения обект, докато цветът е безразличен.
Художественият гризайл е творба, чиято задача е да утвърди естетическата стойност на монохромния цвят на картината.
Картина за начинаещи
Монохромната живопис е преходна връзка между рисуването и рисуването. За тези, които тепърва започват да учат живопис, гризаят обикновено се превръща в първата учебна задача. Най-трудното нещо за начинаещите е именно пренасянето на тона с помощта на цвят. Всеки човек, който няма дефекти във зрителното възприятие, може лесно да назове цвета на даден обект. Но що се отнася до тоналността, е доста трудно да се определи как обектите са свързани помежду си - кой от тях е по-тъмен или по-светъл и колко.
Ако ви е трудно да направите това, можете да използвате проста логика - обекти, разположени близо, по-леки и по-контрастни, тези в далечината, в тон са по-размазани и еднородни. Много по-лесно е да решите проблемите с моделирането на светлина и сенки, ако използвате един цвят.
Как се появи гризай
Думата "grisaille" идва от френската дума Gris - сив. Най-често този тип рисуване се среща в черно и бяло. Причината е, че първоначално гризаят е бил предназначен да имитира скулптура, тоест релефите по стените. Но с течение на времето тя намери своето място в така наречената „станкова“живопис - първо като спомагателен инструмент за скици, след това като самостоятелен вид живопис. Постепенно палитрата се разширява - появява се боя, наречена „сепия“- направена е от мастилен сак със сепия, морски мекотел. Използвал се при рисуване както с четка, така и с писалка. След това се появиха червеният и синият вариант.
При избора на цвят художникът залага преди всичко на концепцията на произведението. В черно-бялата версия художниците са способни да възприемат тонални отношения и да разиграват нюанси толкова точно, че човек може да усети както цвета на произведението, така и цвета на предметите - всеки поотделно. Grisaille прави възможно фантазирането, представяйки картина във всяка възможна цветна интерпретация.
Съвременните художници избират цвета на гризая, който съответства на идеята. Важен е принципът на едноцветното изображение. При гризал се взема предвид само тона на обекта и цветът му няма значение.
