Икономката и надзирател Фрекен Бок е позната на съветските деца от разказа на Астрид Линдгрен "Хлапето и Карлсън". Но тази леко ъглова, грозна, пълничка жена, изобразена от художниците в карикатурата, е много далеч от истинския Фрекен Бок, измислен и описан от писател от Швеция в книгата си.
Приказката на Линдгрен е трилогия, наречена Три приказки за малкото момче и Карлсон. И трите книги са преведени на руски и публикувани в СССР. Не всички книги обаче са заснети като карикатури.
Първият домашен анимационен филм "Хлапето и Карлсън", представен от художника и режисьор Борис Степанцов, придоби невероятна популярност благодарение на първото използване на електрография при правенето на филми. По телевизията съветският зрител видя карикатурата през 1968 година. Две години по-късно е заснета втората част от историята „Карлсон се завръща“. Но третата част от карикатурата все още не е предназначена да бъде заснет, т.к. преговорите по този въпрос между "Союзмултфилм" и наследниците на Астрид Линдгрен и до днес не са увенчани с успех.
Трябва да се отбележи, че карикатурата е заснета само въз основа на произведението, така че някои от героите са модифицирани и изобщо не съответстват на първоначалната идея на писателя. Фрекен Бок е точно такъв герой.
Какво представлява Фрекен Бок в карикатурата?
Червенокоса, едра жена с много нисък глас и груб характер. Рисуваната героиня не сваля престилката си и държи всичко под своя бдителен контрол.
Тя не е просто икономка, а истинска икономка, както я нарича Карлсън във филма. Но това е просто слуга без възраст и вкус, който се грижи за Хлапето и кухнята. Но с подхода си към всякакви домакински задължения, тя доминира властно над членовете на семейството на Хлапето.
Между другото, Фрекен в никакъв случай не е нейното лично име, както мнозина погрешно мислят. На шведски freken означава същото като fraulein в Германия или mademoiselle във Франция. Тоест, този префикс се използва, за да покаже, че жената не е омъжена.
Кой Фрекен Бок е в книгата?
В текста на Линдгрен Фрекен Бок е много по-мек и внимателен към Хлапето. Тя е бездетна вдовица, която е специализирана в родителството и грижите за децата.
В трилогията на писателя Хлапето е доста разглезено, много обичано от мама и татко, както и от най-добрите приятели. В карикатурата той е представен като самотен и лишен от вниманието на родителите си. Според книгата майката на Малиш сама управлява домакинството, не работи и Фрекен Бок е наета само да гледа детето за периода на заминаването й за лечение. Във филма родителят е изобразен в образа на преследвана съветска жена, която е принудена да ходи на работа за целия ден. Ето как Хлапето се превръща в най-самотното анимационно момче в света.
Прави впечатление, че в оригиналната творба Фрекен Бок няма и никога не е имал домашен любимец, докато във филмовата адаптация се появява котката Матилда, която всъщност не харесва палавия Карлсън. Ако прочетете книгата отблизо, можете да намерите още няколко пасажа, които се различават от анимацията за телевизия.
Истинска история
Има още една икономка, много ярко изобразена в моноспектакъла от Екатерина Дурова. Той е поставен по пиесата на Олег Михайлов през 2016 година. Продукцията се казва „Истинската история на Фрекен Бок“. Критиците похвалиха идеята. Като цяло техниката на даване на основните роли в пиесата на фоновите герои, взети от класиката, не е нова, но е много полезна. И често се развива в истински драматични шедьоври.
Пиесата беше показана в Театъра на ул. Малая Бронная. В него Фрекен Бок изглеждаше истински, истински и много надежден - точно както писателят Линдгрен я описа. В това изпълнение тя се превърна в главен герой, който беше изпълнен от актрисата Екатерина Дурова.
Всъщност асистентът в апартамента на семейство Суонтесън е малък епизод от дългия живот на героинята на книгата Фрекен Хилдур Бок. Нейната професия е да работи с „специални“деца, като най-малкото дете от семейство Kid, фантазирайки за приятелство с летящ мъж.
Фрекен беше вече в напреднала възраст, съпругът й Юлий умря и тя нямаше време да има свое потомство. Така тя живее сама сред антики, по-скоро като боклук. Стаята й наподобява радиостудио (това искаше покойният й съпруг).
Всъщност от началото до края литературният герой е изобретение на шведски писател, фантазия. Това представление обаче е интересен експеримент, един вид признание на една безумно самотна и доста оживена жена за отминалите дни. От него става ясно защо „домакинята” на Хлапето обича кифлички, като луда жена, призовава душата си в банята и мрази духовете. Фрекен Бук е изобразен като мил, сладък, грижовен ексцентрик, който вярва в мечта и също като Карлсън не е против да играе малко палав.
