Ранната смърт на Сергей Есенин е друга трагична страница в историята на руската литература. Напускането на поета в разцвета на силите и творческия потенциал беше огромен шок за неговите близки и почитатели. Досега не всички фенове на Есенин са съгласни с официалната версия за самоубийство. Още първото разследване съдържа много неточности, но алтернативните теории също се затрудняват да предоставят убедителни доказателства във връзка с отдалечеността на събитията.
Обстоятелства на смъртта
Подобно на много творчески хора, психологическото състояние на Йесенин остава нестабилно през целия му живот. Той често облива душевните си страдания с алкохол и търси утеха в обятията на много жени. Но поетът така и не намери лично щастие, въпреки че малко преди смъртта си се жени за трети път. Новата съпруга София Толстая, виждайки нестабилното състояние на съпруга си, настоява за лечението му в специализирана клиника. В атмосфера на тайна Йесенин прекарва там около месец и на 21 декември 1925 г. напуска стените на лечебното заведение.
Според по-нататъшните му действия обаче е лесно да се разбере, че депресията на поета изобщо не е изчезнала. Той напусна Москва, като взе почти всички спестявания. Последните дни от живота си Йесенин прекарва в Ленинград сред стените на хотел Англетер. Среща се със своите литературни приятели и само веднъж отделя време за творчество. „Сбогом, приятелю, сбогом …“е стихотворение с пророческо заглавие и съдържание. Поетът го предава на колегата си Волф Ерлих в навечерието на смъртта си.
Цялото значение на двата катрена сякаш отеква какво ще се случи в стаята на Йесенин съвсем скоро. А мъката и остротата на чувствата на поета само потвърждават показанията на неговия приятел. Според Ерлих той се оплакал от липсата на мастило в хотелската стая, затова писал поезия със собствената си кръв.
На следващия ден - 28 декември 1925 г. - тялото на мъртвия Есенин е открито от следващите му гости - журналистът Георги Устинов със съпругата си. Според протокола от официалното разследване поетът се обеси от тръба за централно отопление. Тялото му висеше от тавана на стаята, а до него имаше обърнат шкаф. Аутопсия посочи причината за смъртта на Йесенин задушаване. Откритата порез на ръката на починалия и малка вдлъбнатина по челото, според криминалиста, не представляват заплаха за живота. Разследването беше приключено, като трагичната смърт на поета беше призната за самоубийство.
Сбогом с Йесенин се състоя два пъти. В Ленинградския съюз на поетите беше организирана първата гражданска служба за погребение, след което тялото беше отнесено в Москва, а в Дома на печата се проведе поредната церемония по погребението. Поетът е погребан в последния ден на 1925 г. - 31 декември - на известните гробища Ваганковски.
Убийствена версия
В продължение на много години обстоятелствата около смъртта на Йесенин не предизвикват подозрение сред почитателите на неговото творчество. Едва през 70-те години версията за инсценирано самоубийство започва да набира популярност. Московският следовател Едуард Хлисталов се счита за негов основател. Скоро подозренията му бяха открити от голям брой съмишленици. След проучване на данните от официалното разследване и посмъртните снимки на поета, привърженици на версията за убийството твърдят, че той е бил жестоко бит преди смъртта си, а след това мъртвите са обесени на примка.
Служителите на държавната сигурност на СССР бяха наречени убийци. Сред участниците в престъплението бяха споменати: Троцки, Чекист Блумкин, криминалист Горбов, шеф на градската полиция Егоров и дори Волф Ерлих, който един от последните видя Есенин жив. След многобройните теории през 1989 г. комисия, председателствана от литературния критик Юрий Прокушев, пое смъртта на поета. По нейна инициатива специалистите проведоха редица допълнителни изследвания и проучиха архивни документи.
По-специално беше развенчана теорията, свързана с височината на стените в хотела. Нейните поддръжници твърдят, че Йесенин, който е имал височина 170 см, не може да се обеси от тавана, тъй като височината му в Англетер е достигнала 4 м. Според разследването истинското разстояние до тавана в стаята е било 3,5 м., което означава, че починалият би могъл сам да го достигне с помощта на пиедестал от един и половина метра.
Друг момент, който обърка противниците на самоубийствената версия, беше закрепването на въжето към вертикалната тръба. Предполага се, че това е невъзможно и въжето трябва да се плъзне надолу. Но и тук експериментът показа обратното.
Освен това експертите за пореден път обясниха естеството на хоризонталното вдлъбнатина по челото на починалия. Внимателно проучване на смъртните маски на Есенин беше потвърдено, че тя се формира от контакта на главата с тръбата: диаметърът на предполагаемия обект съвпада и характерният наклон на главата се формира поради изместването на възела върху въжен контур.
Други не толкова значими аргументи на самопровъзгласилите се следователи също намериха съвсем логични обяснения. А творчеството, поведението, настроението на поета открито показват неговите мисли за самоубийство. Животът на много велики хора обаче е заобиколен от слухове, смели теории, фантазии. В този смисъл Йесенин не беше изключение.
