Запален китарист лесно ще свири всеки акорд по струните. Но как да разберем акордите, записани в бележките? Тази или онази комбинация от звуци може да се обясни от гледна точка на музикалната теория. Акордният запис се състои от латински букви и цифри. Всеки от тези символи носи определено значение.
Инструкции
Етап 1
Буквата в името на акорда казва коя нота лежи в основата на акорда (с други думи, върху каква нота е изградена). В теорията на музиката се приема следното обозначение на нотите:
C - бележка "преди";
D - забележка "D";
Д - бележка "ми";
F - бележка "фа";
G - бележка "сол";
A - бележка "la";
H - бележка "si";
B - бележката "B flat". Ако до буквата има остър или плосък знак ("#", "b"), тогава посочената нота съответно се повдига или понижава с половин тон.
Стъпка 2
Буквите в обозначението на акорда могат да бъдат главни или малки. Към главна буква може да се добави и „m“. Малка буква в име на акорд или „m“, добавена към главна буква, показва, че този акорд не е главен акорд, а минорен. Разликата между двата лада е местоположението на малката трета в акорда.
Стъпка 3
Сега помислете за непосредствената структура на акорда. Ако е обозначен само с букви, тогава пред вас има триада, тоест три звука, подредени в трети. Основната триада е мажор и минор трети, а минорът е минор и мажор трети.
Ако числото "6" е присвоено на буквата на акорда по-долу, това е шести акорд. Състои се от една трета отдолу и четвърта отгоре. В мажорния шести акорд третият е минор, а в минор е мажор.
Ако числото "7" е присвоено на буквеното обозначение на акорд, тогава това е седми акорд. Това е съзвучие от четири звука, подредени в трети.
В китарната музика най-често се срещат всички горни акорди.
