Брино Джиджино де Мело е бразилски чернокож футболист, спортист и актьор. Единствената му известна роля е във филма от 1959 г. „Черният Орфей“.
Биография
Брено Мело е роден на 7 септември 1931 г. в град Порто Алегри, в столицата на щата Рио Гранде ду Сул в Южна Бразилия. Семейството му беше много бедно и едва свързваше двата края. Малкият Брино помогна на майка си да продава пилета. Поради бедността момчето успя да завърши само основно училище.
От младостта си Брино обичаше футбола. Брино започва футболната си кариера в клуба Gremio Esportivo Renner, в родния си град Порто Алегри. С този отбор печели шампионата по гаучо през 1954 година.
През 1957 г. се премества в Рио де Жанейро и става професионален футболист в клуба Флуминенсе. Освен тях той често играе в клуба на Сантос FS, където се среща с известния футболист Пеле.
Веднъж Брино се разхождаше по улиците на Рио де Жанейро и неочаквано се срещна с режисьора Марсел Камю. Режисьорът спря футболиста и попита дали би искал да участва в снимките като актьор?
Кариера
След като получи одобрение, Камю взе Мело за главната роля в класическия си филм от 1959 г. „Черен Орфей“(първоначално озаглавен „Орфей Негър“), в който Мело играе герой на име Орфей. Режисьорът беше очарован от физическия строеж на Брино, който между другото идеално съвпадаше с характера на главния герой. Според легендата Брино, който не можел да говори нито дума на френски и трудно можел да пише на бразилски поради физическата си привлекателност, успял да спечели състезанието от над 300 кандидати за главната роля.
Черният Орфей или Орфей Негър е романтична трагедия от 1959 г., заснет в Бразилия от френския режисьор Марсел Камю. Освен Брено де Мело, американска актриса Марпеса Зора участва. Филмът е базиран на пиесата на Викиний де Морей „Орфеу да Консенсау“, която сама по себе си е адаптация на древногръцката легенда за Орфей и Евридика в съвременния контекст на бедните квартали и карнавала в Рио де Жанейро. Филмът е международно сътрудничество между продуцентски компании от Бразилия, Италия и Франция. Повечето от епизодите на филма са заснети в Moro da Babilonia, в района Lemme в Рио де Жанейро.
Сюжетът на филма преосмисля мита за Орфей в светлината на бедността и мизерията на бразилската работническа класа, който ясно се проявява на фона на световноизвестния бразилски карнавал. Млад шофьор на черен трамвай на име Орфей среща сладко чуждестранно момиче Евридика, докато кара по маршрута. След като приключи тяхната смяна, те се срещат и прекарват луда нощ на бразилския карнавал. Любовта на млада двойка обаче завършва с трагедия.
Музиката на Боса нова е избрана за саундтрак към филма. Песните, звучащи във филма, са известни и в наше време. Сред тях са A Felicidade, Samba de Orpheus и Manha de Carnaval, написани от бразилските композитори Антонио Карлос Хобима и Луис Бонфа. Последната композиция е известна още като „Един ден от живота на глупака“и е изпълнена от персонажа Орфей. В оригиналната версия на филма песента е изпълнена от самия Брино Мело, но по-късно гласът му е презвучен от певеца Agostinho dos Santos.
Орфей стана единствената успешна роля в цялата актьорска кариера на Брино. Отзивите на критиците за представянето му обаче бяха много разнопосочни. Например репортерът Босли Кроутър написа статия в „Ню Йорк Таймс“през 1959 г., след като гледа филм, в която критикува Мело като актьор, който се разбива. По-специално той пише, че Брино играе ролята си повече на танцьор, отколкото като актьор, играещ ролята на влюбен мъж.
От гледна точка на други критици, изпълнението на Мело беше определено като естествено, разкривайки истинския му актьорски талант. Например Холис Алперт в статия за Saturday Review нарича изпълнението на Брино възхитително. В крайна сметка критиците се съгласиха, че Мело в ролята на Орфей не изглежда толкова негативно. Че актьорът има „красив и смел Орфей, който блестеше, когато беше покрит с пот“.
Заснет в стила на неореализма, филмът постига огромен международен успех сред критици и публика. Филмът печели няколко световни награди, включително Златната палма на филмовия фестивал в Кан през 1959 г., наградата "Златен глобус" за най-добър чуждоезичен филм през 1960 г. и е номиниран (но не печели) за "Оскар" през 1960 г. категория "Най-добър чуждоезичен филм".
Мело обаче не беше в състава за наградите. Само повече от 40 години по-късно, през 2005 г., Брино Мело, за сметка на бразилското правителство, успя да присъства на фестивала в Кан по покана на продуцентите на документалния филм от 2005 г. „В търсене на черния Орфей“(Em Busca do Orfeu negro / A la recherché d'Orfeu) на съвместно френско-бразилско производство. На церемонията по награждаването Мело не беше сам, а в компанията на приятеля си Пеле и тогавашния министър на културата на Бразилия Жилберто Гил. И тримата станаха почетни граждани на един от френските градове.
Мело сподели хонорара си за филма „Черен Орфей“с приятеля си - футболиста Пеле.
Последващо творчество
След "Черен Орфей", Брино Мело участва в още няколко малко известни филма:
- Сан Рата де Пуерто (1963);
- Os Vencidos (1963);
- "За Санто Модико" (1964);
- Negrino do Pastoreio (1973) като негър;
- Затворникът от Рио (1988) е криминален филм на Роналд Бигс, в който Мело играе ролята на Силенсио.
Мело обаче така и не успя да стане професионален филмов актьор и беше принуден да си изкарва прехраната като футболист. По това време бразилската филмова индустрия няма финансиране и много актьори не могат да се изхранват единствено с такси за снимане. Много хора трябваше да печелят пари някъде. Ето защо само малцина имат успешна актьорска кариера. По-специално Мело трябваше да продължи да играе професионален футбол.
През 2004 г. двама френски режисьори, Бернар Турнуа и Рене Летцгус, решиха да заснемат документален филм за въздействието на Черния Орфей върху света на бразилската музика, по-специално върху музикалното движение на боса нова. За снимките на филма, наречен "В търсене на черния Орфей" (2005), режисьорите трябваше да намерят Брино де Мело и да осигурят участието му в снимките в главната роля.
Личен живот
Брино е живял по-голямата част от живота си във Флорианополис, щата Санта Катарина, Бразилия.
Мело е женен два пъти и има пет деца. Той живее с първата си съпруга за кратко в Ново-Хамбург. Тя му роди четири деца, след което се разведоха.
Втората му съпруга Амелия Сантос-Корея, по-известна като Мана, му роди петото дете - дъщеря, която бе кръстена Летисия. Мело също се разведе с нея.
След края на футболната си кариера Мело се пристрастява към хазарта и до края на живота си живее в бедност, въпреки че печели добри пари като актьор в телевизионни реклами и като футболен треньор. През последните години от живота си трябваше да работи като шофьор, работник и дори продавач на вестници.
След като навърши пенсионна възраст, държавата му даде минимална пенсия (еквивалентна на 150 евро на месец) и той трябваше да се върне в бедните квартали в родния си град Порто Алегри.
Брино Мело почина на 11 юли 2008 г. на 76-годишна възраст в бедните квартали на родния си бразилски град Порто Алегри от инфаркт. По това време той отдавна е бил самотен и обеднял. Тялото му е намерено от съседи няколко дни след смъртта му. Малко преди смъртта си, Мело работи по написването на автобиографията си. Тялото му е погребано в гробището Хуан XXIII.
Неговата звезда във филма „Черният Орфей“, американската актриса Марпеса Дон, оцеля в Мело само с 42 дни. Тя почина в Париж, Франция от инфаркт на 74-годишна възраст.
Към 2008 г. се подготвя още един документален филм за житейската история на Брино де Мело, „Дескоберта де Орфеу“, режисиран от Рене Гоя Фильо и Александър Дерлам. Те са събрали над 10 часа видеоклипове за личния живот на актьора. Първият тийзър на филма е показан през 2008 г. на филмовия фестивал в Грамадо.
