Клаус Барби е нацистки престъпник, многократно осъждан на доживотен затвор за хладнокръвно убийство и жестоки мъчения по време на Втората световна война. Този човек е известен по цял свят под прякора „Месарят от Лион“заради нацистката си служба в Лион.
Детство и младост
Клаус Барби е роден през 1913 г. в малкото германско градче Бад Годесберг в семейство със строги католически възгледи. Родителите на момчето мечтаеха детето да тръгне по техните стъпки - той изучи Божието Слово, посвети живота си на изучаването на теология и стана католически свещеник. Животът на сина му обаче не протича по този план: след ранната смърт на баща си от алкохолизъм Клаус напълно спира да посвещава време на религията, а майка му не може да повлияе на формиращите се в него националсоциалистически възгледи.
Образованието изобщо не се хареса на Клаус и през есента на 1935 г. той постъпи на служба в SS (немски „Schutzstaffeln“или „SS“), нацистки войски. Благодарение на хладнокръвието и острия си ум, Барби бързо се изкачи във военна кариера. Две години по-късно, на 24-годишна възраст, той става член на Националсоциалистическата германска работническа партия, а по-късно се присъединява към Гестапо, тайната държавна полиция на Германия.
Втората световна война
През 1942 г. Клаус Барби става шеф на Гестапо - престижна и отговорна длъжност за 29-годишния младеж. Той се превръща в ключова фигура в борбата срещу френската съпротива в окупиран Лион. Там той измъчва зверски затворници и лично ги застрелва. Няколко френски оцелели от мъките му разказват, че в лагерите на Барби цари плашеща атмосфера от ежедневието: по време на изтезанията нацистите спокойно закусват, разговарят със съпругите си и си разменят вицове.
По време на военните години шефът на Гестапо се слави с изобилието от доносници: във френската съпротива той имаше около 20 доносници, благодарение на които успя да залови лидера на ъндърграунда Жан Мулен. Борецът за свобода е подложен на много дни жестоки мъчения, след което изпада в кома и умира.
За сложните си изтезания Клаус получи прякора „Месарят от Лион“. Той напълни ваните с ледена вода и спусна главите на затворниците в нея, докато те загубят съзнание, заби игли под ноктите им, стисна ръцете им с врати и ги бие до смърт. Той участва в убийството на няколко десетки френски сираци, екзекуцията и изтезанията на хиляди евреи. За съжаление жестокостта по време на войната беше мечта на много тайни служби, така че след падането на нацисткия режим Клаус веднага получи предложения за работа в британското и американското разузнаване.
Обслужване в САЩ
Месарят от Лион се доверяваше повече на американците, отколкото на британците, така че известно време след поражението на Хитлер той влезе в тайната служба на американската армия (CIC). Там той започва да работи в националното контраразузнаване, където провежда действия срещу СССР и Франция, идентифицира и предава комунисти. През 1951 г. се оттегля от активна работа и започва консултации.
През 50-те години Франция научава, че престъпникът, когото са осъдили, не просто се укрива, но свободно работи за американското разузнаване. Съединените щати не им дадоха Клаус Барби, тъй като той знаеше твърде много за вътрешните работи на страната, но беше счетено за неподходящо сътрудничеството с него по-нататък. Те помогнаха на бившия шеф на разузнаването да се премести в Боливия, където имаше голяма германска колония и доста спокойно отношение към нацистите.
Живот в Боливия
Американците направиха нови документи за Клаус Барби, за да може да се скрие в Боливия. Той сам избра новото име и според новите документи те започнаха да го наричат Клаус Алтман. Алтман стана ценен съветник на боливийското правителство по време на лова на Ернесто Че Гевара. Месарят от Лион няколко пъти с гордост заяви, че именно той е разработил плана за залавяне и убиване на Че Гевара.
Клаус помага за организирането на концентрационни лагери за враговете на господстващия политически режим, съветва разузнаването и националната полиция. По време на управлението на Луис Гарсия Меса стана подполковник от армията на Боливия, беше ръководител на президентския съвет за сигурност. Разбира се, представителите на правителството знаеха, че Клаус Барби е пред тях, но той си свърши работата толкова добре, че на никого не му хрумна да го предаде на французите. В Боливия той живее по-голямата част от живота си: цели 40 години.
В началото на 70-те години семейство на политически журналисти от Франция Серж и Беата Кларсфелд започна истински лов за националния престъпник, който продължи повече от 10 години. Те бързо откриха, че месарят от Лион живее в Боливия, но сближаването с толкова важен човек не беше лесно. През 1987 г. престъпникът най-накрая е заловен: Кларсфелди смятат това събитие за най-важното постижение на антинацистката си дейност.
Заснети са много документални филми и са написани няколко книги за историята на Лионския месар. Клаус Барби завинаги е оставил тлъста следа в историята на няколко държави и е станал палач на хиляди възрастни и деца. В биографията на Клаус Барби има три смъртни присъди, при които той отсъства. Съдилищата се провеждаха задочно, т.к. нацистът не може да бъде намерен и заловен. Четвърти процес, проведен в Лион през 1987 г., нареди убиецът да бъде затворен за цял живот за престъпления срещу човечеството. Присъдата обаче се оказа само 4 години в затвора в Лион, след което извършителят почина от старост на 77-годишна възраст.
