Прието е да се нарича мелодия последователност от музикални тонове с определен темп и ритъм, който се възприема от слушателя като цяло, а не като набор от звуци. Музиката и мелодията обаче не са синоними.
Инструкции
Етап 1
Смята се, че самото понятие за мелодия се е появило в древността. А думата - „мелодия“- е от древногръцки произход, въпреки че самите древни гърци, според няколко писмени свидетелства, наричат за едно и също нещо просто мелос, набор от методи за пеене на поезия. С други думи, произходът на мелодията е свързан с темпото и ритъма на рецитацията. В зависимост от настроението, което трябваше да бъде предадено на рецитатора на слушателите, мелодията се различаваше: - водеща (напред, плавно движение, смътно напомняща на гама), подразделяща се на възходяща, низходяща и кръгова; - тъкане (подскачащо движение); - репетиция (повторение на някои и същите звуци от една и съща височина).
Стъпка 2
Като цяло тази класификация е взета за основа от теоретиците на музиката от епохата на класицизма, които създават основите на хармонията, която успешно съществува до края на 19 век. Според тази теория музиката може да бъде или полифонична (когато всички гласове са равни и всеки от тях може да води мелодия, която се променя от регистър на регистър), или хомофонична (мелодия плюс акомпанимент). Просто казано, класиците отделят високия стил от ниския, който по това време е много характерен за научните изследвания в областта на изкуството.
Стъпка 3
Основите на тази хармонична теория бяха положени доста здраво. И до днес се приема, че мелодията трябва да има завършен чертеж и ако тя не завършва с каданс (един от няколкото установени окончания за дадено парче), то поне не трябва да бъде прекалено модулирана (модулацията е преход към ключ от полутон или повече нагоре или надолу, без да се връщате в основата). Полифонията е в миналото, но хомофоничното изпълнение остава, което се развива активно във виенската композиторска школа, докато музиката не стане твърде монотонна.
Стъпка 4
През първата половина на 20-ти век много композитори изоставят теорията на класическата музика и преминават към политонална композиция (И. Стравински, Д. Шостакович) или - и това е революционно решение - към додекафония („ново виенско училище“), която се опитва да се върнем към истинската концепция за музиката, която е съществувала преди твърдите рамки на класицизма. По този начин обаче композиторите стигнаха до другата крайност, като отново разделиха цялата музика на „висока“(за истинските ценители) и „ниска“(за „тълпата“).
Стъпка 5
Въпреки това, през втората половина на миналия век, поради факта, че се появиха много нови възможности за възпроизвеждане на музика (от електрическа китара до компютър), мелодията отново се превърна в не само „ниските жанрове“, но и се върна към творчеството на сериозни композитори (А. Шнитке, Е. Денисов, Е. Артемиев).
