Японският, както повечето ориенталски езици, не се състои от букви, с които ние, европейците, сме свикнали така. Основната част от езика се състои от специални знаци, йероглифи, обозначаващи сричка или цяла дума. Японски йероглифи са заимствани от Китай преди повече от две хиляди години.
Инструкции
Етап 1
В японската писменост има много хиляди йероглифи, без да се броят две азбуки: хирагана и катакана. Смята се, че минималното ниво е знание от около 2000 знака. Това е достатъчно за четене на вестници или литература. Самите йероглифи се наричат канджи, което означава „китайски иероглиф“. На пръв поглед йероглифите могат да изглеждат неразбираеми и загадъчни. Но в действителност те не са трудни за разбиране. Те не се състоят от бъркани линии, всяка идеограма е определена картина, свързана с това, към което сочи.
Стъпка 2
По-рано беше споменато, че за да четете свободно книги на японски, трябва да знаете поне 2000 знака. Но всички тези знаци се състоят от не повече от 300 съставни елемента. Те се наричат ключове. Понякога самите тези елементи са цели думи. И много от тях се използват рядко. Съвсем логично е да се приеме, че някои йероглифи се използват по-често от други и обратно. Разбира се, можете да запомните всички йероглифи, но този метод изисква много време и усилия. Ключовият момент при изучаването на японски и разбира се японски иероглифи е разбирането на значението на отделните части. Съгласете се, звучи по-малко страшно от запаметяването на правоъгълници, пълни с тирета и точки. Например йероглифът за "слушане"? Не е толкова трудно, ако видите, че се състои от два ключа: порта? и ухо?
Стъпка 3
Така че нека обобщим. Всеки японски герой не е просто измислен герой. Формата на символа излезе от значението си, претърпявайки промени във времето и ставайки по-лесна за писане. Също така всяка идеограма се състои от отделни елементи. Те са 300 и повечето от тях рядко се използват. За да гледате японския текст, научете как да разделяте символите на отделни компоненти. Това значително ще опрости задачата.
