Със сигурност вече сте срещали неизвестни досега обозначения на акорди в таблатури и бележки като тази: Am, E, G. Тези обозначения са предназначени да улеснят процеса на четене на акорди, да го ускорят и също така да направят табулациите по-визуални. Много по-лесно е да прочетете и разберете комбинацията Am, отколкото да прочетете „A A minor“. Въпреки че неподготвеният човек със сигурност няма да разбере тези обозначения в движение, затова ще се опитаме да обясним всичко по-подробно.
Инструкции
Етап 1
Всичко е наистина просто. Според европейските традиции е прието бележките да се наричат с латински букви. И ето списък, показващ как се чете бележката в европейската версия:
Do е C;
Re е D;
Mi е E;
Fa е F;
Солта е G;
La е A;
C е равно на H, а C flat е равно на B.
Стъпка 2
В съвременната музика, например, в джаза, често може да се намери така нареченото „цифрово“свирене, което е прост музикален лист, който е разделен на мерки. Всяка мярка трябва да съдържа обозначение на клавиш или акорд (добре, по-удобно е за някого). Така музикантът вижда хармоничната последователност на изпълняваната композиция, която придружава или на която импровизира. Такъв запис е много удобен, особено ако сте сесиен музикант и трябва да изсвирите цял концерт само след няколко репетиции.
Стъпка 3
И сега отново към обозначението. Основните акорди се обозначават с главна буква от латинската азбука. До мажор е С, ре мажор е D и така нататък.
Стъпка 4
Минорните акорди се означават по подобен начин, на името им се приписва само малката буква „m“.
Стъпка 5
Има и седми акорди. Има само седем вида от тях:
Голям минор - Ammaj7 или AmΔ;
Основен мажор - Amaj7 или AΔ;
Непълнолетен непълнолетен - Am7;
Мал-мажор - A7;
Повишено - A5 + / maj7;
Намалено - Ao;
Малко намалено - AmØ или Am5- / 7.
Стъпка 6
Други акорди: цифрите в акордите показват степента на дадената скала, знаците "+" и "-" до номера показват, че тази степен е увеличена или намалена. Това е цялата мъдрост при четенето на акорди.
