От детството Хати мечтаеше да стане актриса. И въпреки че много хора вярваха, че поради произхода си тя никога не може да стане популярна филмова звезда, Макданиел все пак успява да изгради успешна кариера и да спечели слава. В началото на кариерата си тя трябваше да играе роли на камериерки и камериерки, което често я разстройваше, но след известно време Хати се превърна в една от най-търсените актриси в Америка, с която дори най-известните режисьори искаха да си сътрудничат.
Биография
Хати е родена в семейство на бивши роби в Уичита, Канзас, САЩ. Тя беше най-малкото дете в семейство от 13 деца. Майка й Сюзън Холбърт е била певица в религиозна организация, а баща й Хенри Макданиел е участвал в гражданската война с цветните сили в САЩ. Малко по-късно семейството се премества да живее в Колорадо, където Хати постъпва в местното Ориенталско училище.
Нейните братя и сестри бяха креативни хора. Започват да играят рано в театъра и в късометражни филми. Хати също искаше да стане актриса. От детството си тя усъвършенства актьорските си умения и писане на песни. В младостта си момичето се изявява с гастролен ансамбъл Hound Melodies, където е солист и композитор на музика. И след известно време Хати се премести в Чикаго, където започна да си сътрудничи с местните радиостанции, като им продава своите песни. Всичко това обаче не донесе много пари.
Кариера
През 1929 г. американският фондов пазар се срина и Хати се оказа без работа. Трябваше да работи като чистачка в мадридския клуб, за да си изкарва някак си прехраната. Тук обаче собственикът на заведението първо я покани да излезе на масова сцена и да изнесе пред публиката. Оттогава момичето започва да изпълнява музиката си всяка вечер.
Малко по-късно Макданиел се премества в Лос Анджелис, където живеят нейните сестри и брат. Там тя се опита да бъде избрана за роля във филм, но вместо това взеха друга актриса. Брат му обаче успява да привлече Хати в радиопредаването „Оптимистичен час без закуска“, като казва на основателите си, че сестра му е имала предишен опит от подобни изпълнения. Тя беше дългогодишна радио звезда в програмата "Hello Hattie", която бързо спечели популярност.
През 1931 г. Макданиел решава отново да опита силите си в киното и този път успява. Хати получи ролята на камериерка в Golden West, а след това започна успешното си сътрудничество с режисьора на „Аз не съм ангел“, където също играе камериерка. Всичко това й позволи да се присъедини към Гилдията на екранните актьори през 1934 г., да привлече общественото внимание и да получи по-големи роли във филми. Например през 1935 г. момиче, за което мечтаеше във филма "Малкият полковник", заедно с такива известни актьори като Шърли Темпъл и Лайънел Баримор.
Само след няколко месеца излезе нов филм с участието на Макданиел, където тя изпълни главната роля. Във филма съдията "Пруст" тя напълно демонстрира не само актьорските си умения, но и музикалния си талант, тъй като на снимачната площадка трябваше да пее много. Оттогава кариерата на актрисата започна да върви нагоре. Тя получава роли в култовите филми от миналия век: „Алис Адамс“, „Шоу на лодка“, „Саратога“, „Магазин за ангели“, „Отнесени от вятъра“.
Въпреки многото успехи на Макданиел, имаше и такива, които критикуваха нейната актьорска игра. И така, много афроамериканци, макар да бяха доволни от нейния „Оскар“за картината „Отнесени от вятъра“, вярваха, че Хати в нея популяризира робовладелския слой и осъждат силите, които го унищожават.
През 1942 г. актрисата започва нова вълна на популярност след участието си във филма „Това е нашият живот“, в който тя отново играе ролята на слуга, изправена пред расови проблеми, когато синът й, студент по право, е обвинен незаконно в убийство. На следващата година Макданиел участва и в Under a Lucky Star, Song of the South и Mickey. Това бяха последните й роли.
Създаване
През трудните години на Втората световна война Хати организира масови демонстрации за войници. Тя събира екипи от актьори и ходи с тях на концерти, за да развесели войниците и да ги вдъхнови за победа. Заедно с колегите си Макданиел често се появява във военни бази, организира партита за офицери, участва в митинги за набиране на средства за подкрепа на войниците. Като част от такъв екшън, Хати се представи със свои песни, а също така изпълни комични скечове.
Личен живот
Макданиел се жени за обикновен служител Хауърд Хикман през 1991 г., но четири години по-късно той умира от тежко заболяване. Вторият й съпруг Джордж Лангфорд също умира трагично от огнестрелна рана през януари 1925 г., малко след като се женят.
Шокирана от трудните житейски обстоятелства, Хати дълго време не можеше да дойде на себе си и да намери нов партньор. Едва през март 1941 г. тя се омъжва за трети път с Джеймс Крофорд, който по това време работи като продавач на недвижими имоти в Аризона. През 1945 г. Макданиел решава, че е забременяла и вече е започнала да се подготвя за раждането на дете, но, както се оказа по-късно, тази бременност се оказа фалшива. Това доведе жената до продължителна депресия. Това беше последвано от скандали и кавги със съпруга й и в крайна сметка двойката трябваше да прекрати отношенията.
През 1949 г. Хати се жени за последен път. Интериорният декоратор Лари Уилямс стана неин нов избраник. През 1950 г. обаче една жена заявява, че петте им месеца заедно са били опетнени от „спорове и суетене“. Скоро след това Макданиел претърпява сърдечна недостатъчност и е приет в болница в критично състояние.
И на 26 октомври 1952 г. актрисата умира от рак на гърдата на 59-годишна възраст в Дома на киното в Калифорния. На този ден хиляди опечалени се събраха пред дома й в Холивуд, за да видят любимата си филмова звезда за последен път.
