Полетът на Гагарин в космоса премина много добре и 12 април 1961 г. стана триумфален ден за космонавтиката и за СССР. За да се затвърди успехът и да се получат нови резултати, които биха могли да бъдат полезни за астрономите и инженерите на космическите технологии, скоро беше решено да се изпрати нов астронавт в орбита.
Отначало германецът Степанович Титов беше само подценен за Юрий Гагарин и това му тежеше. Той обаче се надяваше, че може да излезе в космоса с космическия кораб "Восток" и да стане първият човек в света, достигнал орбитата на Земята. Тези надежди не бяха оправдани и Гагарин стана първият космонавт. Скоро обаче в СССР започнаха да подготвят втори полет и този път Герман Титов трябваше да го направи.
На 6 август 1961 г. космическият кораб "Восток-2" излиза в космоса, пилотиран от германеца Степанович Титов. Тъй като е само на 25 години, той успява да стане най-младият астронавт, който е влязъл в орбитата на Земята. Нещо повече, той също така постави рекорд за продължителността на престоя си в космоса: прекара 25 часа и 11 минути в орбита, освен това през това време успя да прелети около планетата 17 пъти. Така Титов стана първият космонавт, извършил ежедневен полет.
Поради факта, че Герман Титов прекарва много време в космоса, беше установено, че човек е в състояние да работи и да живее на космически кораб, без да изпитва твърде много неудобства. Астронавтът успя да направи няколко снимки на планетата, да яде и да спи и едва след това се върна обратно на Земята. Освен това, тъй като на „Восток-2“няма космически аларми, Титов не само е спал, но дори е спал и не се е свързал навреме.
При анализа на резултатите от полета учените взеха предвид факта, че след първата орбита около Земята Титов се чувства много зле и здравето му дълго време не се нормализира. Благодарение на проучването на този факт и особеностите на живота на космонавта на борда беше възможно да се създадат по-удобни условия за работа в открито пространство.
На 9 август, 3 дни след началото на полета, Герман Титов е обявен за герой на Съветския съюз, получава орденът на Ленин и медал „Златна звезда“. Той свързва живота си с космонавтиката и авиацията, заема високи постове в Министерството на отбраната на СССР и подава оставка едва през 1992 г.
