Денят на Иван Купала (или Еньовден) е славянски народен празник. В момента той се празнува в няколко държави и обикновено се приучава да съвпада с рождения ден на Йоан Кръстител, т.е. от езически стана християнски.
Еньов ден се появява за първи път сред източните и западните славяни. Преди християнството денят на Иван Купала е бил свързан с лятното слънцестоене, т.е. 20-21 юни. Беше празник на Слънцето, зелено косене и зряло лято. С приемането на християнството се появява денят на Йоан Кръстител, честван на 24 юни. След преминаване към нов календар, той се премести на 7 юли. Значението на името Йоан се превежда от гръцки като „къпач, бутало“.
Първоначално празникът падна на границата на два периода от слънчевия цикъл. А годишният цикъл на слънцето е бил в основата на древния земеделски календар. Към деня на Купала слънцето ставаше най-активно - най-дългият ден и най-кратката нощ. След това денят отслабна. Дните на лятното слънцестоене съвпаднаха със зеления Коледа - седмица почивка след засаждането на културата. През този период хората се опитват да постигнат добрата воля на природата, така че реколтата да е добра, и извършват различни ритуали.
Денят на Иван Купала за славяните е олицетворение на обединението на Бащата на Небето и Майката Земя, Огъня и Водата, мъжки и женски. Хората вярвали, че през този период всичко наоколо е изпълнено с любов.
Празникът се наричаше различно през различните периоди от време и в зависимост от района: Купала, Ярилин ден, Крес, билкарят Иван, Иван добрият и т.н. Ако преведем думата „Купала“от санскрит, от която произлизат много думи, тогава получаваме: ку - „земя, земя“, пала - „пазач, владетел, защитник“. Тези. „Защитник, владетел на Земята“, което се отнасяше за Слънцето.
Според древния народен календар празникът на Деня на Ярилин е бил част от един цикъл: преди Купала е бил денят на Аграфена Купалница, а след това - Петров ден. Този период от годината, според общоприетото схващане, пада в пика на естествения цъфтеж. Хората вярвали, че магическата сила на елементите (земя, вода и огън) се увеличавала многократно и се опитвали да се присъединят към нея. Смяташе се обаче, че в наши дни се активират и отрицателни отвъдни сили, така че трябва да се внимава да не бъдат повлияни от тях.
В нощта на Иван Купала те обикновено извършвали ритуални абдести в открити резервоари. Вярвало се е, че на този ден водата има способността да се обновява и лекува. Те също сплитали венци и ги пускали през водата, гадайки на сватбата. Хората танцуваха около огньовете, прескачаха ги, за да привлекат щастието. След това младежите играеха забавни игри.
На едно подиум е издигнато плашило, донесено му е храна, танцуват около него и пеят песни. След това плашилото е изгорено или удавено в езерце. Смятало се е, че лечебните билки по това време имат особено силни свойства, така че те са били събрани на този ден и съхранявани дълго време. В най-кратката купалска нощ хората предпочитаха да не си лягат, за да не попаднат под влиянието на злите духове.
