Дон Алварадо, роден Хосе Пейдж, е американски актьор, помощник-режисьор и режисьор на продукцията.
Биография
Дон Алварадо е роден на 4 ноември 1904 г. в Албакърки, Ню Мексико. От детството си Алварадо живее в ранчото на баща си и учи земеделие, отглежда овце и говеда. Но този живот не му беше по вкуса и през 1922 г. той избяга от дома си и замина за Лос Анджелис.
През 1924 г. Дон Алварадо се жени за американка Ан Бояр, дъщеря на руски евреи, преместили се в Съединените щати. През същата година те имат дъщеря, която се казва Джой Пейдж и която по-късно става актриса в театъра и киното.
През 1932 г. Ан си има любовник, филмов магнат Джак Л. Уорнър. Джак бързо убеди Ан да подаде молба за развод с Алварадо през август 1932 г. Оттогава тя е освободена от брачните връзки и през септември 1933 г. се премества в Уорнър. Те се ожениха през 1936 година.
Самият Дон Алварадо дълго време не скърби заради загубата на съпругата си и през 1932 г. започва афера със звездата на музикалните комедии, балерината Мерилин Милър. Стигна се до годеж, но бракът така и не се състоя.
Кариера
Веднъж в Лос Анджелис, 18-годишният младеж започва да търси актьорска работа в зараждащата се тогава индустрия на неми филми. Преди да си намери такава работа, трябваше известно време да си изкарва прехраната като работник в сладкарска фабрика.
Алварадо дебютира на екрана на киното в немия филм „Мадемоазел полунощ“в епизодична роля. Приблизително по същото време в Лос Анджелис Алварадо се запознава с амбициозен мексикански актьор Луис Антонио Дамасо де Алонсо, който по-късно ще бъде известен като Гилбърт Роланд.
Млади, борейки се за мястото си на слънце, актьорите живееха известно време в същия апартамент, но скоро Алварадо срещна любовта си. Тя беше 16-годишната Ан Бояр (1908-1990), дъщеря на руски еврейски емигранти. Алварадо и Роланд се разделиха, но не спряха да са приятели.
Дебютът на Алварадо на екрана на немия филм се състоя през 1924 г. и почти веднага кариерата му тръгна нагоре. Студиото му избра печеливша актьорска роля на любители на герои и латино мачо и скоро Алварадо започна да се появява редовно, първо във второстепенни роли, а след това и в главните роли.
Но появата на токи почти сложи край на водещите роли на Алварадо. Но той все пак успява да играе редовно незначителни испански герои. Типичната филмова роля на Алварадо е тази на испанеца Мануел в „Мостът на Сан Луис Рей“, базиран на адаптацията на пиесата на Торнтън Уайлдър през 1929 г.
Алварадо започва да излиза на сцената на театъра. Така през 1933 г. той играе роля в постановката „Вечеря в осем“в театър „Беласко“в Лос Анджелис.
През 1939 г. той приема псевдонима „Дон Пейдж“, под който започва да работи в областта на филмовата продукция. За първи път той получава работа като асистент-режисьор и режисьор в Warner Brothers, а няколко години по-късно и като мениджър на продукция в тази филмова компания. Така той стана част от екип, който дълги години прави комерсиално успешни филми. Сред тях са „Съкровищата на Сиера Мадре“(1948), „Източно от рая“и „Бунтар без причина“(и двете 1955).
През 1958 г. завършва последната си работа по филма „Старецът и морето“.
Смърт
Дон Алварадо умира от рак през 1967 г. на 62-годишна възраст. Това се случи в Холивуд, Лос Анджелис, Калифорния. Актьорът е погребан в ковчега на Мемориал Форест в Холивуд Хилс.
За своя принос към филмовата индустрия Дон Алварадо получи Филмова звезда на Холивудската алея на славата. Намира се на булевард 6504 в Холивуд.
Създаване
По време на своята кратка, но ползотворна кариера, Дон Алварадо успя да участва в десетки филми:
- „Жената, която не беше издирвана“(1925) - ролята на Тео;
- „Сатаната в саболи“(1925) - ролята на ученик;
- Купувачи на удоволствие (1925) - ролята на Томи Уисуел;
- Неговата джаз булка (1926);
- "Нощен писък" (1926) - ролята на Педро;
- "Герой на големия сняг" (1926) - ролята на Ед Нолан;
- Маймунски разговори (1927) - ролята на Сам Уик;
- "Любовта Кармен" (1927) - ролята на Хосе;
- Закуска в зори (1927) - ролята на Лусан;
- Барабани на любовта (1928) - ролята на граф Леонардо де Алвия;
- „Няма друга жена“(1928) - ролята на Морис;
- Алената дама (1928) - ролята на принц Никола;
- Битката на половете (1928) - ролята на детето на Уинсор;
- Driftwood (1928) - ролята на Джим Къртис;
- Apache (1928) - ролята на Пиер Дюмон;
- Рио Рита (1929) - ролята на Роберто Фергусон;
- "Лош" (1930) - ролята на испанеца;
- Estrellados (1930) - ролята на Лари Митела;
- Капитан Гръм (1930) - ролята на Хуан;
- Безплатно и лесно (1930);
- Bo Ideal (1931) - ролята на Рамон Гонсалес;
- Репутация (1931);
- „Дама с минало“(1932) - ролята на Карлос Сантягоос;
- "Убийство на краля" (1932) - ролята на Хосе Морено;
- Черната красавица (1933) - ролята на Реналдо;
- Morning Glory (1933) - ролята на Пепи Велес;
- „По тайни заповеди“(1933) - ролята на Дон Фредерико;
- Червена карета (1933) - ролята на Дейви Херън;
- "За тайната служба" (1933) - ролята на Конте Валенти;
- Дяволът - жена (1935) - ролята на Рико Чезаро;
- „Живея за любов“(1935) - ролята на Моренито;
- Ranch Rose (1936) - ролята на Дон Луис Еспиноса;
- Федерален агент (1936) - ролята на Арманд Рекард;
- „Романтика от Рио Гранде“(1936) - ролята на Джак Картър;
- „Никой не е бебе“(1937) - ролята на Тони Кортес;
- Бягството на дамата (1937) - ролята на Антонио;
- Роза Рио Гранде (1938) - ролята на Дон Хосе дел Торе;
- Една нощ в тропиците (1940) - ролята на Рудолфо;
- "Голямата кражба" (1949) - ролята на лейтенант Руиз.
Най-значимите филми в кариерата на Дон Алварадо бяха:
Мостът на Сан Луис Рей (1929) е частично ням, частично звуков филм, продуциран от Metro-Goldwyn-Mayer. Режисьор Чарлз Брабин. В главните роли Дон Алварадо (ролята на Мануел) и Лили Дамита по едноименния роман от 1927 г. на Торнтън Уайлдър. Филмът печели Оскар за най-добър режисьор.
„Съкровищата на Сиера Мадре“(1948) е игрален филм на американския режисьор Джон Хюстън. В главните роли Уотър Хюстън (бащата на режисьора) и Хъмфри Богарт. Екранна адаптация на едноименния роман от Б. Травен. Уолтър Хюстън спечели наградата „Оскар“за най-добър актьор във водещ актьор, а Джон Хюстън получи наградата „Оскар“за най-добър филм. През 1990 г. филмът е включен в Националния регистър на най-значимите филми в историята на САЩ.
Източно от рая (1955) е американска филмова драма, режисирана от Елия Казан. Безплатна екранизация на втората половина на едноименния роман на Джон Стайнбек. В главните роли са Джеймс Дийн, Джулия Харис и Реймънд Маси. Филмът печели Оскар за дебютната си актьорска роля на Джо Ван Флит (като майка на братята Траск), а също така е номиниран в още три категории. Освен това филмът получи наградата на филмовия фестивал в Кан за най-добър драматичен филм в състезателната програма.
„Бунтар без кауза“(1955) е американски игрален филм на Никълъс Рей в жанра на младежката драма. В главната роля Джеймс Дийн, поп идолът на американската младеж от 50-те години. Филмът е номиниран за Оскар в три номинации. През 1990 г. филмът е включен в Националния филмов регистър на САЩ като имащ културно, историческо и естетическо значение.
„Старецът и морето“(1958) е последната филмова творба за Дон Алварадо. На снимката той играе ролята на сервитьор. Филмът е базиран на едноименния роман на Ърнест Хемингуей (1952), написан на Бахамите и който се превръща в последната измислица на американски писател, публикувана приживе. Сюжетът разказва историята на стареца Сантяго, кубински рибар, за борбата му в открито море с гигантски марлин, който по-късно става най-голямата плячка в живота му.
