Саймън Визентал е международно известен нацистки ловец, евреин от Австро-Унгария. Образование - инженер-архитект, завършил Чешкия технически университет в Прага. По време на Втората световна война Саймън преживява всички ужаси на гетото и концентрационния лагер. 87 роднини на Визентал и съпругата му станаха жертви на Холокоста по време на войната.
Биография
Визентал е роден на 31 декември 1908 г. в Австро-Унгария, в град Бучач (сега град Бучач е част от Тернополската област на Украйна). Бащата на Саймън умира по време на Първата световна война. Саймън и майка му живееха известно време във Виена, но след това се върнаха в родния си град.
През 1928 г. Визентал завършва обучението си в гимназията и се опитва да влезе в Лвовския политехнически институт, но му е отказан прием поради националността му. Тогава Саймън заминава за Прага и постъпва в Чешкия технически университет.
След като завършва Пражкия технически университет през 1932 г., той се премества в Лвов и получава работа като архитект. По това време този украински град е бил част от Полша. През 1936 г. Саймън се жени за еврейката Цилах.
През 1941 г. Лвов е окупиран от германските фашистки нашественици. Семейството на Саймън е изпратено в гетото в Лвов, третото по големина след гетата във Варшава и Лодз. След известно време Визентал и съпругата му избягали от гетото, но през 1944 г. той отново бил заловен и затворен в концентрационен лагер. Впоследствие той често сменя концентрационни лагери, като последователно посещава 12 различни лагера. Саймън прекара най-дълго в лагера Маутхаузен в Германия.
Той е освободен от концлагера през 1945 г. от американски войски. Саймън е изведен от умиращата казарма от американски войници. Беше изключително мършав и тежеше само 40 кг.
Умира през 2005 г. на 96-годишна възраст във Виена, Австрия.
Следвоенна дейност
След края на Втората световна война Визентал решава да посвети остатъка от живота си на намирането на нацистки престъпници, които са успели да избягат и по този начин да избегнат наказанието. За тази цел той създава организацията „Център за еврейска документация“със седалище първо в Линц, а след това във Виена. Организацията включва 30 доброволци на доброволни начала.
Тази организация се отличи в търсенето и залавянето на много влиятелни фигури от Третия райх. Един от най-известните случаи е местонахождението и залавянето на Адолф Айхман, който е отговорен за масовото унищожение на еврейското население от Гестапо.
Ловът за него започва през 1948 година. Беше възможно да се установи, че той успя да избяга в Буенос Айрес. След няколко неуспешни операции за залавянето му, през 1960 г. той все още е заловен и тайно доставен в Израел. През 1961 г. Айхман е съден, осъден за масово убийство и екзекутиран чрез обесване.
През 70-те години Визентал влиза в лична и политическа конфронтация с Бруно Крайски и Фридрих Петер. Тази история беше широко известна в Австрия като случая Крайски-Петер-Визентал.
Бруно Крейски, лидер на Австрийската социалистическа партия, създаде нов кабинет, след като партията, която той ръководи, дойде на власт. Саймън се противопостави публично на този кабинет, в който петима министри имаха нацистко минало, а един от тях дори беше неонацист след войната.
Фридрих Петер, лидер на австрийската Партия на свободата, според разследването на Визентал, е бил офицер от СС с ранг на Оберщурмбанфюрер през военните години. Отделът, в който той служи, се прочу с това, че е застрелял стотици хиляди евреи в Източна Европа.
През 1967 г. под авторството на Визентал е публикувана известната книга „Убийците сред нас“, в която той разказва за нюйоркската домакиня Хермине Райън, която по време на Втората световна война е служила в концлагера Майданек и е убила стотици деца с нея собствени ръце.
През 1977 г. Центърът за еврейска документация се трансформира в по-голяма неправителствена организация, наречена Център Симон Визентал. Централата на центъра се намира в Лос Анджелис. Основните дейности на новата организация бяха: изучаване и съхраняване на паметта на жертвите на Холокоста, борба с антисемитизма и тероризма, защита на правата на човека. Понастоящем тази организация се счита за най-важната организация в света, занимаваща се с Холокоста.
Еврейският документационен център беше затворен. Към момента на закриването досието за нацистки престъпници наброява повече от 22 500. Всички документи бяха прехвърлени в архивите на Израел.
Саймън смята, че най-големите му провали са, че никога не е успял да намери и хване шефа на Гестапо Хайнрих Мюлер и лекаря убиец Йолзеф Менгеле.
Правителствата на много страни, включително САЩ, Великобритания, Франция и много други, многократно отбелязват работата на Саймън Визентал с високи държавни награди. Освен това Саймън Визентал е спечелил награда на ООН.
Сътрудничество с израелското разузнаване
Има възможност Визентал да поддържа тесни връзки с Мосад, политическото разузнаване на Израел. Според някои източници Саймън е започнал сътрудничество с Мосад през 1948 г., според други е станал агент на израелското разузнаване през 1960 г. Има официални документи, потвърждаващи този факт, но ръководството на Мосад категорично отрича сътрудничеството им със Саймън.
Има официални документи, че Визентал, в края на 40-те и 50-те години, е помогнал на Мосад при намирането и залавянето на Адолф Айхман, както и при тайното му транспортиране до Израел. Според тези документи Визентал е служител на Мосад, получава заплата от 300 долара на месец и финансиране за Центъра за еврейска документация.
В същото време документите не разкриват ролята, изиграна от Саймън при залавянето на Адолф Айхман. Докладът на Исер Харел отрече каквото и да било съпричастност с Визентал.
След смъртта на Визентал
След смъртта на Саймън през 2005 г. имаше и такива, които решиха да обявят нацисткия ловец за лъжец.
Английският журналист Гай Уолтърс публикува книга, базирана на мемоарите на Визентал през 2009 година. Тази книга твърди, че фактите, представени в мемоарите на Саймън, не съответстват на официални документи и като цяло си противоречат.
Неговият сънародник, журналистът Даниел Филкенщайн, в сътрудничество с директора на Библиотеката на Винер (ангажиран с изучаването на Холокоста), въз основа на техните данни, напълно подкрепи заключенията на Уолтърс.
Американският историк Марк Вебер, известен с ревизионистките си възгледи и отричането на Холокоста, обвини Визентал в неграмотност, финансови измами, клевета и самореклама.
Саймън Визентал в киното
Заснети са много филми за дейността на Саймън Визентал. Най-известните от тях са:
- 1967 "Меморандум"
- „В търсене“1976-1982
- "Жълта звезда" 1981г
- "Геноцид" 1982г
- "Майданек 1944" 1986
и много други, включително тези, заснети след смъртта на световноизвестния ловец на нацисти.
