Преводът на художествената литература е наистина творчески процес. Преводач на художествени произведения с право може да бъде наречен писател. Когато превежда книга от един от чуждите езици, на практика я създава от нулата.
Професионалните преводачи смятат, че литературният превод е една от най-трудните области в тяхната работа. Не може да се сравни нито с делови, нито с симултанен превод, което не изисква хармонията на изреченията и запазването на стила.
Основните характеристики на литературния превод
Независимо от езика, на който е написано произведението, литературният превод трябва да съхранява атмосферата и стила на автора. В същото време литературният превод не трябва да бъде буквален. По-скоро, напротив, това е много свободен, безплатен превод, който не изисква прецизност.
Една от характеристиките на литературния превод е връзката с характеристиките на оригиналния текст. Често преводачът трябва да работи с фразеологични фрази или игра на думи. Ако те бъдат буквално преведени, смисълът на текста ще бъде загубен. За да предотврати това, преводачът трябва да намери подобни фрази и да играе с думи на езика, на който се превежда текстът. По този начин той ще може да запази хумора, присъщ на произведението от неговия автор.
Истински достоен превод на художествено произведение може да направи само преводач с дарба за писане. Само творчески надарен преводач може да предизвика у читателите същите чувства и преживявания, които биха възникнали при четене на оригинала.
Друга особеност на литературния превод е спазването на стила на епохата и културния контекст на епохата, отразени в произведението. За целта преводачът трябва да изследва епохата, към която принадлежи произведението, както и културата и традициите на страната, в която се развива действието.
Превод на поезия
Най-голямата трудност е преводът на поезия. Всяко стихотворение в буквален превод се превръща в несвързан набор от думи. Преводачът трябва практически да го прекомпозира. Затова професионални поети най-често се занимават с превод на поезия, понякога такива изключителни като Валери Брюсов, Борис Пастернак, Самуил Маршак. Понякога поетичният превод се превръща в напълно независима, оригинална творба, а неговият преводач става пълноправен автор. Например това се случи с романтичната балада на Гьоте „Горският цар“в превод на Василий Андреевич Жуковски.
Днес за съжаление не всички говорят чужди езици и много произведения намират своите читатели във всички краища на планетата, преди всичко благодарение на изкуството на преводачите на художествена литература.
