Масовият зрител обикновено не си прави труда да мисли за качеството на превода на определени филми, защото за него често е важна само същността. И само истинските ценители на кинематографията смятат, че именно преводът помага не само да се улови истинското намерение на режисьора, но и да се наслади напълно на диалозите на персонажите. Дмитрий Юриевич Пучков (Гоблин) се счита за един от най-добрите руски автори на преводи. Той винаги предава атмосферата на оригинала с максимална точност в диалози и монолози, допълвайки контекста на картината с искрящо и оригинално представяне.
Големият Лебовски (1998)
Тази картина, създадена в края на миналия век, вече е класика на комедията и всеки човек, който се смята за истински любовник на кинематографиста, вече е виждал това прекрасно творение на култовите режисьори на братя Коен.
Главният герой на картината, мъж с прякор Пича, е тотален мързеливец, хипи и щастлив ерген, който един прекрасен ден попада в поредица от всякакви приключения, които напълно събарят обичайния му начин на живот. Преди героят да влезе в безкраен цикъл от странни инциденти, ежедневието му се състоеше от пиене, декориране на къщата му и игра на боулинг с приятели, които бяха толкова лофери като него. Гангстерите бъркат Пича с милионера Лебовски, който беше съименникът на филма.
В желанието си да ограбят богат човек, двама бандити нахлуват в къщата му, изискват пари от героя и развалят килима му, който служи като важен артефакт в апартамента на пича. След това изключително обиденият ерген решава да посети имението на богаташа Лебовски и да поиска нов килим от него.
Освен това сюжетът на тази картина придобива абсурден и завладяващ характер. Героят и приятелите му започват да се бият с гангстери, като го правят по изключително непрофесионален начин. Филмът съдържа поток от неволен хаос и елементи на черен хумор, които Дмитрий Юриевич майсторски предава в работата си. Възможно е филмът да не е спечелил такава популярност в Русия, ако Гоблин не беше приет да работи.
"Заключване, запас, две цеви" (1998)
Това е първият игрален филм на британския режисьор Гай Ричи. Случи се така, че дебютът на Ричи беше изключително успешен и сега филмът "Lock, Stock, Two Barrels" според повечето фенове се смята за най-добрия филмов режисьор в кариерата му. Когато филмът излезе за първи път официално, критиците реагираха на него много двусмислено, като нарекоха картината вторично подобие на творбите на Куентин Тарантино.
Но времето е поставило всичко на място и днес работата на Гай Ричи с право се счита за класика на киното. Четирима приятели, които са натрупали по 25 хиляди паунда, решават, че би било добре да спечелите половин милион паунда в игра на карти от акула и последния гангстер с прякор Хари Брадвата, с когото един от приятелите му, Еди, трябва играйте. Естествено, това начинание се оказва неуспешно и човекът губи същите половин милион лири за по-остър. Беше му възложено ясно искане - да върне парите точно след една седмица. В противен случай всеки член на тази банда би загубил пръста си.
Приятелите трябва по някакъв начин да се измъкнат от тази изключително ужасна ситуация. Тук започва забавлението. Тъмната атмосфера на подземния свят, висококачествен британски хумор, много боклук и изключителен сюжет - този филм притежава всички тези качества. Много фенове на превода на Гоблин смятат, че озвучаването на този филм е най-доброто му творчество. В него той не само за пореден път демонстрира таланта си на преводач, но и доказа, че намерението на режисьора може да бъде напълно уловено само когато всяка фраза на героя на филма напълно съответства на оригиналните му забележки, написани в сценария.
Изцяло метално яке (1987)
Филм на истински класик и майстор на кинопроизводството Стенли Кубрик ще разкаже на зрителите колко студено и жестоко американската армейска система подготвя вчерашните момчета за войната във Виетнам, превръщайки тези морски пехотинци в истински убийци, които не познават жалостта и справедливостта. Със сигурност мнозина са виждали прочутия откъс от филма „Пълно метално яке“, когато сержант Хартман в достатъчно убедителна форма дава ясно на подредените новобранци, че шегите са свършили, защото от този момент започва нов живот за тях, в които те вече не са хора, а „американски оръжия” и „вестители на смъртта”. След този откъс може да си помислите, че филмът ще бъде комедиен, но това не е напълно вярно. Чрез хумор и ирония се усеща драматичен и жесток фон, разкриващ цялата лудост и болка от военното време.
Това е един от най-важните филми на Кубрик, така че всеки филмов ентусиаст просто е длъжен да го гледа. И това е най-добре в правилния превод от таласъма. Въпреки факта, че „Пълният метален корпус“е доста стар филм, в своя превод Пучков максимално адаптира диалозите на персонажите към реалностите на съвременния живот, действайки като истински разрушител на стереотипите, защото много филмови критици все още вярват че новите преводи задължително трябва да съответстват на времето, когато е бил заснет филмът.
The Boondock Saints (1999)
Американският режисьор Трой Дъфи за пръв път показа този завладяващ филм на публиката през 1999 година. Това е цветна криминална комедия, в която божествено просветление изведнъж идва при двама братя от ирландски произход. Те започват да вярват в онова, което им е отредено да направят революционен сътресение в целия свят. Братята вярвали, че тяхната мисия е да изчистят напълно нашата грешна земя от всякакви зли духове. Конър и Мърфи започнаха да прекарват дните си в борба за справедлив живот, като ловуват гнусни и алчни бандити, които влияят негативно на градския живот и нарушават обществения ред. Братята бяха убедени, че вършат добро дело, защото „няма по-голямо зло от безразличието на честните хора“.
Този филм със сигурност ще хареса отчаяните фенове на красивите улични снимки, черния хумор и вълнуващите приключения. Историята на двамата братя няма да накара зрителя да скучае. Не напразно самият Гоблин многократно е казвал в своите статии и интервюта, че картината „Светиите от Бундука“е строго препоръчителна за гледане на всички фенове на творчеството на Троя Дъфи. Самият Дмитрий Юриевич признава, че този филм е в списъка на любимите му, следователно, докато изпълнява превода си, той внимателно анализира англоезичната реч на героите и едва след това я трансформира в изрази, които разбираме.
Pulp Fiction (1994)
Майстор на диалози и боклук, любител на женските крака и черния хумор, сръчният крадец и крал на кръвта Куентин Тарантино през 1994 г. пуска филм, наречен „Pulp Fiction“и напълно взривява филмовата индустрия. Емблематичната творба веднага бе високо оценена от критиците. За този филм Тарантино получи много различни награди, включително наградата на Оскар за най-добър сценарий. В крайна сметка „Pulp Fiction“е не само прекрасен филм, но и своеобразен символ на независимото американско кино.
Освен че е високо оценен от критиците, филмът бързо придоби и непреодолима любов от феновете по целия свят. Мнозина все още смятат това произведение не само за най-популярния филм на Куентин Тарантино, но и за най-успешното въплъщение на режисьорския му талант. Всъщност в „Пулп фантастика“той често прибягва до използването на нелинейно разказване на истории - техника, заимствана от режисьора на френската нова вълна Жан-Люк Годар. Решението на този автор придава на филма особена естетика.
Лек диалог, черен хумор и много боклук - всичко това е в основата на филма. Препоръчително е да гледате филма само в правилния превод на таласъма, в който няма цензура. В противен случай няма да е възможно да се улови цялата атмосфера на този естетически изграден хаос. В своя превод Дмитрий Юриевич взе предвид всички забавни моменти от филма, а също така обърна голямо внимание на речевите портрети на главните герои.
