Забравянето на 80% от прочетеното след седмица е нормално и не означава, че имате лоша памет. Но има 7 магически трика, които ще ви помогнат да запомните прочетеното по-надеждно.
1. Четете по-малко, за да запомните прочетеното.
Днес хората консумират повече информация, отколкото могат да запазят в главите си. Изследователите в САЩ изчисляват, че през 2009 г. средностатистическият американец е бил изложен на 100 000 думи на ден (което е малко вероятно да намалее днес). По принцип потокът от думи тече към нас през телефона и компютъра. Сто хиляди думи е обемът на две свестни книги.
Миналата година изследователи от университета в Мелбърн откриха, че тези, които са гледали седмични телевизионни предавания, са ги забравяли много по-бързо от тези, които са гледали по едно телевизионно предаване седмично. Зрителите отговориха на въпроси за предаването веднага след гледане и след това отново след 140 дни. Тези, които гледат телевизия често, след повече от четири месеца, трудно можеха да си спомнят за какво става дума в програмата. За разлика от тези, които гледат телевизия веднъж седмично, те отговаряха на въпросите на теста много по-точно. Същото е и с четенето.
За вкъщи: За да запомните по-добре прочетеното, четете по-малко. Опитайте се да избирате книгите си по-внимателно и да намалите количеството четене, като използвате социални медии и уебсайтове.
2. Преразкажете текста
Германският психолог Херман Ебингхаус откри „кривата на забравата“. Пада рязко през първите 24 часа, след като научихме нещо ново. Без специални усилия утре ще забравите 80% от новата информация.
Заключение: Преразкажете всичко важно и интересно още на първия ден и знанията ще бъдат депозирани в главата ви.
3. Приложете наученото веднага
„Полезно“четене ще стане още по-ефективно, ако веднага приложите придобитите знания. По-добре е да не поглъщате такива книги цели, а да прочетете главите и веднага да въведете нови идеи в живота.
За вкъщи: Опитайте сега: споделете тази статия с някого днес.
4. Четете на порции и при различни обстоятелства
Любимият фотьойл и меко одеяло са фетишът на повечето любители на книгите. Ако обаче четете в една и съща среда през цялото време, запомнянето ви ще бъде по-лошо. Информацията, получена при различни обстоятелства и на различни места, не се бърка в главата и се усвоява по-добре.
Ще бъдете изненадани, но за по-добро запаметяване е важно да четете не „ненаситно“няколко часа подред, а на порции от половин час или час. Паузите ще ви помогнат да разберете по-добре прочетеното.
Заключение: Прочетете в различна обстановка.
5. Не съхранявайте книги
Когато сме сигурни, че всеки момент можем да се върнем към книгата, мозъкът смята, че вече не е нужно да запомня прочетеното - основното е, че той помни „къде лежи“. Учените от университета в Мелбърн наричат това „ефект на външната памет“и свързват лошата памет с развитието на Интернет. Тоест, ако премахнем информация от постоянен достъп, ще я запомним по-добре.
Заключение: Не съхранявайте книги. Издайте своите и прочетете други заети. Ако обещаете на приятел да даде книга за четене (дори и с връщане), преди да започнете да четете, мозъкът ви ще разбере, че тази книга не винаги ще е под ръка, така че най-ценното нещо е по-добре да се запомни веднага и за дълго време. По същия начин книгите, които сте взели да прочетете и които сте длъжни да върнете, се запомнят по-добре.
6. Правете бележки в полетата, диаграмите и мисловните карти
Да, в училище ни учеха, че е невъзможно „да драскаме в полетата“Психолозите обаче уверяват, че бележките, подчертаващи, въпроси в полетата са много полезни при запомнянето на прочетеното.
Заключение: Схемите, мисловните карти и скиците също са това, от което се нуждаете.
7. Определете целта на четенето преди време.
И най-важният съвет, даден от Питър Камп, автор на книгата „Бързо четене“: когато отваряте книгата, предварително определете защо всъщност я четете. Какво е наистина важно и ценно за вас? Какво точно искате да запомните и за колко време?
Заключение: Отговорете възможно най-конкретно. С такава подкана мозъкът ще разбере по-добре към кои отдели за съхранение да изпраща входящата информация.
