Звуците, обозначени с буквите на латинската азбука, с малки изключения, съответстват на звуците на руския език. За буквите "x", "h", "u", "w" няма аналози на латиница, но се използват специални комбинации от букви - диграфи.
Инструкции
Етап 1
Буквата "I" е написана като комбинация "ja", която има подобен звук. В края на имената (Мария, Лидия, Валерия) обаче подобна замяна не е задължителна. Вместо диграф, като правило се използва само буквата "а": Мария, Лидия, Валерия. Правилото обаче не е задължително. Понякога буквата „j“се заменя с „i“или „y“. Същата буква замества звука "у" в буквите "д", "ф" и т.н.
Стъпка 2
Няма буква "х" като такава и на латиница. Вместо това се пише комбинацията „ch“: Chloe, Charon и др. Този диграф е запазен на немски, а на английски и френски той е заменен със звуците "k", "h", "w". За простота обаче този диграф се заменя с буквата „h“.
Стъпка 3
Буквата "x" се чете като комбинация от звуци "ks". Среща се в гръцки и римски имена и произход: Ксения, Александър. Ако желаете, можете да замените тази буква с комбинацията „ks“.
Стъпка 4
Звукът "ш" на латински липсва дори като комбинация от звуци, но аналогът може да бъде заимстван от английски или немски. Това са съответно „sh“и „sch“. Звукът "u" е само на немски език и се нарича комбинация "stsch". Понякога комбинацията се опростява до „sch“.
Стъпка 5
Буквата "д" (както в думата "таралеж") се заменя или с комбинацията "йо", или "д": "Фьодор" или "Федор".
Стъпка 6
Звукът "ts" се пише или с латинската буква "c", или с комбинация от "ts": Tsepochkin, Cepochkin. Във втория случай обаче четенето не винаги е очевидно.
Стъпка 7
Звукът „zh“се записва с диграф, създаден на принципа на диграфа за „sh“- „zh“: „Женя“.
